Мъгливата част

Заглавие: Мъгливата част Вто Окт 26, 2010 6:15 am

Поради странни обстоятелства, тази част на гората винаги беше мъглива и мрачна. Хората не се мяркаха много там, но имаше доста тийнеджъри, които се престрашаваха да минат.

Заглавие: Re: Мъгливата част Пет Окт 29, 2010 5:09 am

Мон вървеше през гората.Беше чула за случая който тормозеше всички, но не бе се запознала с него все още.Падаше си малко бъзла и се услушваше, но най-много да се натъкнеше на група подпийнали тийнейджъри.Засмя се при тази мисъл.Та нали и тя беше такава до преди година.
Странно , но нормален човек би си помислил че тук се скита някой престъпник, но Мон добре познаваше болните им мозъци.Те търсеха показност.
*Така че няма от какво да се боиш.Та нали си добър стрелец.*
Каза си, все ище държеше ръката на колана си където стоеше пистолетът й.
Тя седна под едно дърво,взирайки се в небето, макар че то не се виждаше много добре.

Заглавие: Re: Мъгливата част Пет Окт 29, 2010 9:22 pm

Обувките и хрущяха оглушително по втвърдената кал, покрита с шума. Вятърът се виеше около нея, прониквайки под тънките и дрешки и подмятайки безмилостно непокорната и червена коса. Сарафина се опитваше да види на по-далеч от десет метра пред себе си, но мъглата никак не и помагаше за това. Странно. Беше чувала, че в горичката в Беривил е тихо, приятно и спокойно. Е, не можеше да се отрече, че тук си беше тихо, но определено витаещото наоколо чувство не беше спокойствие, нито пък мястото беше много приятно за разходка. Дали не се беше объркала нещо? Не, може би беше просто от времето - беше есен, никъде не беше кой знае колко топло и хубаво. Но по едно време започна да я облива страх и паника, която тя упорито се опитваше да игнорира и продължаваше неуморно да върви все напред и все напред. Очите и шареха уплашено наоколо, но не можеха да видят почти нищо, като изключим високите тъмни сенки на дърветата, скрити в гъстата мъгла. Беше ли възможно от някъде да изскочи някой? Да я нападне?
До ушите на Сара достигна тихо, далечно хрущене. Не, не идваше от нейните обувки. Краката и автоматично спряха и светът около нея сякаш се завъртя шеметно. Отвори уста за да се провикне с баналното "Кой е там?", както правеха загубените в гората мацки по филмите, но се спря. Стъпките се приближаваха, но тя все още не можеше да види нищо. Сарафина вече започваше да извпитва истински страх. Кой или какво можеше да е там?
"Ох, дано да е заблудено животно!" - молеше се тя.
Изваднъж хрущенето спря, чу се някакво шумолене и след малко гората пак утихна. С все още свито от страх сърце, Сара продължи да върви, докято не видя някакъв силует. Изглеждаше като човак седнал на земята. Дали щеше да е безопасно да се приближи? Не, едва ли... Но пък и беше интересно кой е там, затова все пак тръгна натам. Когато се приближи достатнъчно, че да вижда дори и в мъглата се озова на около метър разстояние от някакво момиче, изглаждащо на не повече от осемнайсет години. Едната и ръка седеше в някаква странна поза - дланта на колана и. Сякаш държеше нещо, закачено на него. Сара прехапа устна - не, не я интерсумаше какво държи момичето.
- Ааам... - трябваше ли да каже нещо? Понечи да се усмихне, но лицето и се скова, когато най-накрая очите и успяха да видят нещото на колана на непознатата. Добре може би все пак я интересуваше какво държи момичето. Пистолет. Какво, по дяволите, превеше непълнолетно момиче в мъгливата гора с огнестрелно оръжие на колана си? Нещо не се връзваше. С присъщото си журналистическо любопитство от устата на Сарафина се изстреля:
- Коя си ти?

Заглавие: Re: Мъгливата част Пет Окт 29, 2010 9:40 pm

Мон се услушваше..чу стъпки.
*Добрее..успокой се нервачке*
Говореше си на ум.Стискаше пистолета си все така силно, готова да го извади и да го насочи към този който се приближаваше.Не виждаше нищо от тази скапана мъгла.Някой се приближи.
-Ааам-Женски глас.Мон рязко се обърна и насочи пистолета си към нея светкавично бързо.
-Коя си ти-Каза жената и Мон се изправи също така бързо, държейки пистолета насочен към жената,не я виждаше добре.
-Мисля че аз трябва да задам този въпрос.-Отново бързо извади значката си.
-Следовател Лорънс..Какво търсиш тук-Пронизваше я с поглед..
*Добре..въпросът наистина е неуместен..Какво може да прави тук тъпачке..разхожда се.*
Говореше си на ум.
*Дали*
Държеше пистолета и значката насочени към нея.Приближи се..Огледа я.Не изглеждаше сякаш бе опасна, но не можеше да рискува.Бе научила, че не трябва да сваля гарда никога.А това че беше нерва влушаваше нещата още.

Заглавие: Re: Мъгливата част Съб Окт 30, 2010 1:14 am

Цялото тяло на Сарафина се скова, когято видя насоченото към гърдите и дуло. Още повече я притесняваше факта, че тънкият показалец на момичето трепереше несигурно върху спусъка и цялото оръжие се тресеше. Но щом видя лъскавата златиста значка в другата ръка на непознатата сякаш камък и падна от сърцето. Тя беше полицай. Нищо лошо не можеше да и направи. Чакай малко... полицай ли? Та тя нямаше осемнайсет! Как така беше полицай, при това и следовател като беше толкова млада? На Сара и липсваха доста парченца от пъзела, но реши, че докато се намира от тази страна на дулото няма да е най-уместния момент да се опита да ги намери.
- С-сарафина... Сарафина Дюшан - произнесе името си бавно и накъсано все още притеснена от треперещия пръст на момичето. - ... журналист - допълни накрая.
Веждите на тъмнокоската се вдигнаха учудено при тези думи, но поне свали ръцете си, насочвайки пистолета към твърдата земя, но така и не го прибра.
Сарафина си позволи да огледа непознатата с любопитство. Беше слаба, не особено висока, с хубаво тяло. Най-учудващото беше неувереността и известната доза страх на младото и лице. Всъщност май не беше толкова учудващо. Та тя изглеждаше толкова малка, а вече беше принудена да понася стреса на следователската работа. Кой знае какви престъпления имаше в този град, та да е в такова напрежение.
- Все пак ще ми кажеш ли коя си ти? - край с предпазливостта. Любопитството си беше любопитство, а в това момиче определено имаше доста интересни неща.

Заглавие: Re: Мъгливата част Съб Окт 30, 2010 1:26 am

Моника свали пистолета си, прибра значката си,пое си въздух.
*Ако беше престъпник и беше видял как трепериш щеше да те убие..*
Каза си, сърдито земята.Първото правило беше че трябваше да е спокойна.А ръката и трепереше, как можеше ръката й да трепери.Вдигна поглед към нея.Явно беше папарак.
* И какво сега ще ме разпитва ли?*
Питаше се.
-Нали ти казах-Отговори Мон.
-Аз съм Следовател Лорънс, Моника Лорънс.Какво друго искаш да знаеш.
*Защо съм толкова груба*
Питаше се.Беше изнервена от пътуването, все пак бе чак от Европа, но това не беше оправдание.Реши да прибере пистолета си, за да не я плаши повече, ясно и стана, че е безобидна.

Заглавие: Re: Мъгливата част Съб Окт 30, 2010 4:10 am

Сара окончателно си отдъхна, когато Моника най-накрая прибра пистолета на безопасно място, от което нямаше опесност случайно да я гръмне. Тя малко се стъписа от грубия тон на следователката, но, както винаги, бързо се окопити и отправи едно усмивка на събеседничката си.
- Не се притеснямайте... следовател Лорънс, няма да ви разпитвам. Не съм на работа - усмихна се на себе си и зачака Моника да и отговори. Но отговор не последва. За да не се чувства съвсем неловко в мълчанието възцарило се наоколо, Сарафина погледна нагоре в опит да види през гъстата мъгла и може би да срещне лъчите на слънцето. Но това беше малко невъжзможно. Поне на това място.
Въпреки че не беше на работа, мозъкът и все пак си работеше по журналистически. Вече беше оформила десетки точни и ясни от въпроси, от които щеше да получи точно каквото търси. Но реши да не си отваря устата, защото имаше опасност после да не успее да я затвори. А и не искаше допълнително да нервира момичето. Все пак тя беше човекът с огнестрелното оръжие.
"Защо...?","Какво...?", "Как...?"... десетки, десетки въпроси. Винаги беше била добра в откриването на интересни материали. И винаги беше намирала начини да се добере до пълната информация, която и трябва за тях...
Не, не можеше да се стърпи. Просто трябваше да зададе поне един от въпросите си:
- Защо насочихте пистолет към мен, следовател Лорънс?
Никакъв отговор. Сара погледна Моника с любопитство. Изражението и не се беше променило. Но изглеждаше сякаш обмисля нещо. Да не би да обмисляше дали ще и отговори?

Заглавие: Re: Мъгливата част Съб Окт 30, 2010 4:27 am

Последва дълго мълчание.Мон вече се бе успокоила.Даже се усмихна.
''- Защо насочихте пистолет към мен, следовател Лорънс?''
Попита я журналистката.
-А ти как мислиш...в такъв град, няма как да не бъдеш предпазлив-Засмя се.
-Може ли аз да ви попитам нещо?-Попита на свой ред Моника..все пак и тя беше любопитна.Жената кимна.
-Какво правите на това тъмно място-Огледа се..

Заглавие: Re: Мъгливата част Съб Окт 30, 2010 9:46 pm

Че какво му беше на града? Сарафина се огледа наоколо сякаш можеше да види проблемите на градчето в мъглата. Не беше като да се намират в Лондон или някой голям град. Едва ли можеше да е толкова лошо.
При последния въпрос на следоватеката, Сара избухна в истеричен и малко неуместен смях. Усети учудения поглед на момичето върху себе си. Реши да се спре преди тотално да е отказала Моника от разговорите и с нея.
- Всъщност... се загубих - каза тя, все още смеейки се. Не разбораше защо и е толкова смешно това. Човешко беше да се загубиш. Но не беше толкова нормално да се хилиш като откачена на този факт.
- Търсех някаква горичка. Казват, че била много хубава. Това мъй също е горичка, но не е точно това, което търсих, предполагам.
Сарафина усещаше влагата на мъглата върху бялата си кожа и с всяка следваща секунда мястото и ставаше все по-противно. Обувките и чезнеха в избуялата неравномерна трева, която неприятно гъделичкаше голите глезени на червенокоската. Не, определено не това беше горичката, която търсеше в началото. Искаше и се да се махне оттук. Но момичето пред нея беше предостатъчна причина да остане. Имаше още толкова въпроси и отговори, които я интересуваха. И тя се надяваше, че ще си ги получи, какот се беше случвало почти винаги до сега. Но щеше да действа бавно и ненатрапчиво. Все пак беше обещала на събеседничката си, че няма да я разпигва.
- Ами вие? Защо сте тук?

Сара май остана изненадана от това което и каза Мон за града.Явно не знаеше за убиеца все още.Та нали беше журналистка.Това не беше хубаво.Мон трябваше да 'и каже, за да се пази, но по нататък.В момента една мисъл я тормозеше.Хората, не знаейки за него се обричаха на смърт от самото начало.Това щеше да се промени.Смехът на Сара прекъсна размислите на Моника.
Изгубила се е?Мон избухна в смях.
-Объркали сте двете гори.Наистина има една много красива.-Мон продължаваше да се усмихва.Задуха студен вятър и я побиха тръпки.Косата и се вееше, а Моника се опитваше да я прибере в качулката си.
- Ами вие? Защо сте тук?-[Просто разглеждам терена.Нова съм в града.Трябва да разгледам тъмните места за да може в акция да съм бърза!-Каза разпалено, сви дясната си ръка в юмрук и удари лявата си длан с него.Разтърси глава сякъш се връща на земята.Сигурно Сара си мислеше, че Моника е работохоличка...Мон се засмя.
-Шегувам се разбира се.Не знаех къде другаде да отида.Другата гора ми се стори скучна..

Заглавие: Re: Мъгливата част Нед Окт 31, 2010 1:04 am

Сарафина вдигна учудено вежди при вида на реакцията на момичето. После се разсмя заедно с нея.
- Скучна ли? - попита престорено-заинтересована. - Как ще е скучна? А това да не би да е много интересно? - махна театрално с ръка към обкръжаващата ги гъста мъгла.
Определено не беше особено интересно. Главно заради факта, че каквото и да имаше наоколо, то не се виждаше. Всъщност си беше малко страшничко. Сара се страхуваше само от едно нещо - неизвестното. А гъста непрогледна гора, в която практически абсолютно всичко и беше неизвестно, определено не беше сред първите места в списъците и за предпочитани дестинации.
Като стоеше права на едно място, студът наоколо я сковаваше още по-силно. Не би имала нищо против да се пораздвижи. Обърна се към Моника. Предполагаше, че тя поне знае как се излиза от гората. Надяваше се да не е много трудно да убеди събеседничката се, че за разговора им има къде, къде по-благоприятни места.
- Мм... Какво ще кажеш да се поразходим?
Лорънс кимна замислено. Върнаха се на нещото, което Сара предполагаше, че е пътека и тръгнаха напред. Известно време вървяха в мълчание, което Сарафина използва за да размисли върху репликите на Моника. Все още се чудеше на частта, че в този град трябва да си предпазлив. Освен това спомена нещо за акция... Имаше нещо, което не беше наред тук.
- Какво толкова? - Опа! Прозвуча малко грубо. - Какво толкова има в града? - допълни като видя учуденото изражение на следователката. - Крадци? Убиици? Не разбирам...

Заглавие: Re: Мъгливата част Нед Окт 31, 2010 2:41 am

Монс се засмя.
-Убийци?Еми..да..сериен убиец..Ти не знаеше ли?Всеки път щом отвлече някой вестниците пишат за него.–Монс повдигна вежди.Вече наистина се шокира.Сара не знаеше нищичко за него, или поне така 'и се струваше на Моника.
-Ъм..скроро ще излезем от гората..Къде ще ходим?-Попита.Трябваше да знае, щеше да излежда странно да се спре изведнъж и да попита на къде.Не беше нещо което Монс би направила.Половината от характера 'и бе наследено от баща 'и, така че всичко което тя си помисли и прави се обясняваше с това.
Погледна Сара за миг, за да се увери, че не ходи прекалено бързо, факта, че беше полицай не и позволяваше да бъде груба и да я изостави тук.Не че можеше да го направи де..Самата 'и гледна точка беше по-различна от тази на някой тийнейджър.Да тя беше все още...струваше 'и се че никога няма да израсне, което всъщност я устройваше.
-Гарантирам, че като излезем ще е по-слънчево...-Каза Мон най-накрая и разруши тишината.
*Добре..не можа ли да измислиш нещо по-умно?*
От устата на Мон излезе някакъв звук..Нещо като ''Пффф''..Цупеше се на себе си.Днес наистина не беше добър ден за нея.Нещо климата не и действаше добре.Липсваше и Франция, родителите й, но това беше най-добре за сега..А и нали бе тръгнала по стъпките на убиеца им.Измърмори нещо много тихо, и завъртя очи.
-Е..това е края на гората..

Заглавие: Re: Мъгливата част Нед Окт 31, 2010 4:40 am

- Как точно ще знам? - промърмори си тихо Сара. - Та нали едва вчера пристигнах...
Стараеше се да спазва темпото на другото момиче, като внимателно се оглеждаше около себе си. Не можеше да се ориентира. Всичко беше мъгла. Нищо запомнящо се, нищо отличаващо се. Беше сигурна, че ако минеха отново покрай същото място, най-вероятно изобщо нямаше да забележи. За щастие след няколко минути равномерно вървене въздуха започна да се прояснява. Влагата се понамали, дишането стана по-лесно и тя за първи път от около половин час видя слънчеви лъчи. Не бяха нито достатъчно силни, нито достатъчно топли, че да се забележи кой знае каква разлика, но бяха сигурен знак, че приближават края на гората и че скоро щяха да се отърват от ужасната мъгла, която вече застрашаваше прическата и. Започна да различава дърветата и храстите, покрай които минаваше. И вече много по-ясно можеше да види лицето на Моника и да проследява резките и мимики и жестове. Изглеждаше като забавен човек. Човек на действията. Човек, който радко скучаеше и изпадаше в самосъжаления. Сарафина осъзнаваше, че има реална опасност наистина да хареса това момиче.
Сериен убиец. Думите се запечатаха в ума и, въпреки упоритите и опити да ги забрави. Първоначално я обля силна вълна на страх. Но после страхът беше заместен от вълнение. Това търсеха журналистите. Убийци. Престъпления. Това беше, за което хората обичаха да четат. Сякаш обичаха да бъдат контролирани. Но явно в този град имаше някаква реална опасност. Градчето не беше голямо и честите убийства наистина можеха да бъдат проблем. Определено имаше причина хората да се страхуват, а работата на журналистите беше да подклаждат и поддържат този страх. Но тя самата не се притесняваше чак толкова за живота си. Шансът точно тя да бъде нападната беше един на... Калко беше населението на града? Не помнеше...
- Гарантирам, че като излезем ще е по-слънчево... - прекъсна оплетения и поток от мисли, гласът на Моника. Сара кимна с разбиране и се опита да се върне в размишленията, но вече беше загубила връзката. С удоволствие усещаше вече по-силните лъчи, пробили с по-голяма увереност облачната покривка, върху кожата си и вдишваше вече далеч по-редкия и чист въздух. Почти бяха стигнали. Усещаше го.
- Е..това е края на гората.. - обяви следоватлеката сякаш за да потвърди преположенията на Сарафина. Червенокоската се сети, че Лорънс я беше попитала къде иска да отидат и побърза да изкаже предложение.
- Предполагам, Беривил има нещо като центрелна улица? Слънчево, забранено за коли място с много кафенета и магазини? - несъзнателно размахваше ръце за да обясни по-убедително на събеседничката си това, което искаше да каже. Чудесно си спомняше за Пикадили в Лондон и имаше чувството, че на точно такова място и се ходеше сега. Място с много хора. Много живот и никакви мрачни мисли и унасяния в страхове за сериини убиици.

Заглавие: Re: Мъгливата част Нед Окт 31, 2010 4:56 am

Монс се замисли над думите на Сара.
-Хмм..може и пък да има не знам, нищо не пречи да потърсим-Засмя се и се огледа.Посочи на някъде.
-Добре..на там е центъра на града..там може да има нещо интересно.-Присви очи за да види по-добре.Поклати глава сякаш одобряваше сама себе си.Тръгнаха натам, Моника се оглеждаше, ходеше бавно, свали качулката си и малко разтърси глава, прокара ръка през гъстата си кестенява коса и премига няколко пъти.Наистина беше много изморена..

Заглавие: Re: Мъгливата част Пон Ное 15, 2010 2:05 am

Слава богу, измъкнахме се от проклетия бал. Как въобще ми беше хрумнало да се довлечем там, та това си беше самоубийство.
А ето, отново се бе появила дилема: къде да отидем сега? Дали някоя от горите, който заобикаляха града беше добър вариант? Е, това можехме да разберем само ако се домъкнем до някоя от тях.
- А сега накъде? - попитам Сам и се спря
- Ам.. в някоя гора?

Заглавие: Re: Мъгливата част Пон Ное 15, 2010 2:17 am

Беше ми все едно къде ще ходим, затова свих ръме и го оставих да ме води към някоя гора, както се изрази той.
- Ох, повече - казах и се спрях. - никакви обувки - продължих, докато разперих едната ръка за равновесие и се наведох да си събуя проклетите обувки, които ми убиваха още откакто ги бях обула. - с високи токчета!
Продължих да вървя боса, което май не беше много разумно, като се има предвит, че навлизахме в гората. Навсякъде имаше камъчета, клечки и всякакви други остри нещица, на които да се набода. Но все пак беше по-добре от ужасните токчета.
- Хмм - измърморих. - май днес сме на тема мрачни места - пдсмихнах се, когато огледах мястото.

Заглавие: Re: Мъгливата част Пон Ное 15, 2010 2:44 am

- Май е така - отвърнах и седнах на морката земя - Всъщност, попринцип обичам мрачните неща... Един вид, те са ми слабост - признах, след което потупах мястото до себе си.
- Оу - приближи се и сковано седна долу.

ПП: Ще ме прощаваш, ама нещо блокирах и не можах да измъдря нещо повече.. Sorry

Заглавие: Re: Мъгливата част Пон Ное 15, 2010 3:06 am

Пуснах обувките до себе си и обвих ръце около колената си, подпирайки глава на тях, както по-рано днес. За миг затворих очи и се услушах. Беше толкова тихо, че само дишането и на двама ни се чуваше, моето малко по-бързо от неговото. Миришеше на плесен и влага, беше студено, макар да не духаше вятър..
Изведнъж чух шумолене и все още със затворени очи попитах:
- Ставаш ли?
- Какво? - долових изненада в гласа му.
Отворих очи и се обърнах с глава към него.
- Нищо - отвърнах несигурно и продължих да се услушвам.

П.П: Няма проблем.

Заглавие: Re: Мъгливата част Пон Ное 15, 2010 3:45 am

Напомняше ми на малките кученца които, като усетеха заплаха и започваха да душат наоколо.
- Какво има? - попитах пак, като че ли само от учтивост.
- Нищо - повтори и отново заби глава в коленете си. Нима казах нещо лошо?
- Кажи ми нещо за себе си...

Заглавие: Re: Мъгливата част Пон Ное 15, 2010 4:09 am

- О, ами.. - започнах. - няма много за разказване - подсмихнах се леко.
Той ме погледна.
- Явно вече се познаваш със сестра ми..
- Чакай, Изабела ли имаш предвит? - изненада се той.
- Да - кимнах. - Всъщност ми е полу-сестра.. но аз я възприемам като истинска, макар да се виждаме само по празниците и често да се караме.
Не можех да разгадая лицето му, нито пък какво си мисли..
- А вие от къде се познавате? - попитах.

- Ами нещо като колеги сме - отвърнах равно.
- Колеги? - изненадата ясно прозираше в гласа й - Ти работиш? - засмя се.
Кимнах сковано, което моментално накара смехът й да изчезне.
- Да. - всякакъв хумор в гласа ми беше изчезнал, щом се сетих в какво точно се състои моята работа и че един ден е възможно и Съмър да попадне в черният списък... Той бе запълнен от нашите приятели. На последователите.
- Защо се умълча? - Сам се намести леко на земята..
- Мислех си.. за нещо.

Тайлър беше толкова непредсказуем. В един момент може да те разсмее, а в друг - да бъде самото олицетворение на сериозността. Има нещо.. Дори не знам как да го нарека. Странно? Може би.. Но щом засегнехме някаква тема, която не знаех и не можех да разбера, той се умълчаваше, както сега. Дори и да бях любопитна какво се въртеше в главата му, не исках да му досаждам с въпроси. Все пак, ако искаше да ми каже, щеше да го направи нали? Така че реших да оставя тази тема.
- Сега е твой ред - казах.
- За какво? - попита той.
- Да ми кажеш нещо за себе си - поясних.
Не че аз му бях казала кой знае какво за мен, но все пак не исках да заспи.
Обърнах глава към него и зачаках да отговори.

- Ако трябва да бъда честен, не съм с велико минало - признах, без да я поглеждам. Не й трябваше да знае нищо, убеден бях.
- А аз съм? - сърказтично се засмя.
- Наистина, по добре да не знаеш.
Май това не й се хареса.
- Да не би да си дълър? Или терорист? А може би сводник?
- Не - подсмихнах се леко. - Но не е хубаво...

Ето, отново онова мрачно настроение. Значи нещото, което примълчаваше, беше свързано с миналото му? Нещо, което е направил?
Докато размишлявах, за втори път чух шумолене. Може би ставах параноична, но не дотолкова, за да стана и проверя какво имаше в храстите.

П.П: Ох, извинявай, този път аз блокирах.

Странно защо Сам се ослушваше толкова и често въртеше глава.
- Нещо притеснява ли те? - попитах и станах горе, за да огледам.
- Не, нищо. Внушавам си - изправи се. - Да се поразходим? Сега моя задник изтръпна - засмя се, повтаряйки думите ми от по-рано.
- Ами добре - поехме навътре в гората...

ПП: Нп Very Happy