Персонажи на хора

Одобрена Само смени лика си, понеже Ашли Грийн вече е заета

Одобрена!

Одобрена (:

Име:Северин Уелдън Бронкхорст
Години:28


Външен вид:Външния вид... Един от най-големите проблеми в живота на Северин /всъщност, като се замисли човек, той си има и доста други, кои от кои по-значими, но единствено с този Сев не вярва, че може да се справи/. Какво му има ли? На пръв поглед абсолютно нищо... Той е висок /около 1. 89... макар че винаги се надява да порастне поне още малко, без дори самият той да знае защо/, има хубаво и добре поддържано тяло. Няма да се занимаваме с описанията на извивките на всеки един от мускулите му, защото това просто няма никакъв смисъл.. въпреки че по тази тема може да се напише цял роман... Добре де, това може би е лееко прекалено. "Прическата" му, ако изобщо нещото, подвизаващо се на главата му може да се нарече така, винаги беше различна - това обстоятелство се дължеше на факта, че сякаш напук на Сев, тя застава точно обратно на начина, който той искаше... Но пък него не го е грижа особено дали ще изглежда като на модел от последния брой на някое известно модно списание или просто като.. ами, като себе си.
Пронизващите му ясно зелени очи са способни да омаят всяко момиче, единствено с помощта на един поглед от негова страна.
Или казано като обобщение - чарът струи от всяка една черта на лицето му. И точно тук се корени целият проблем.. За тези, които още не са успяли да се досетят, той просто не изглеждаше да изглежда толкова дяволски добре. Е, не че оплакваше, просто понякога ( добре де, много често ) му се искаше да бъде просто поредното невзрачно момче, неизвестно на никого.. Не че сега беше кой знае колко популярен...
Характер:Да се опише характерът на Северин определено е.. хм... трудна задачка. Като онези, които малките гениичета решават на ужасно дългите състезания по математика. Само че за тази няма формула, която като с магически ключ да отвори всички решения.
Е, явно ще се наложи да се действа по стария и добре познат начин - или казано на разбираем за всички човешки същества език - ще се започне от началото, докато всички нижки не се съединят така, че да образуват плетеницата. Ох, това май беше разбираем за всички човешки същества език. Е както и да е...
Лицето на Северин притежава "дарбата" да дава израз на всички емоции, които както казват в книгите се таят в душата му. Има толкова много различни усмивки и намусени физиономии, че на хората им е трудно да разпознават емоциите му.
Това беше описание на един изключително импулсивен човек, никога не прикриващ чувствата си, които така услужливо се изписват на лицето му...
Е да, ама не.
Вярно, Сев има и такава страна. Но това далеч не означава, че когато поиска не може да прикирие емоциите си, надявайки сивата маска на безразличието върху лицето си.
Може би тази му способност кара хората около него да го определят като "много добър актьор". Той не е особено съгласен с това твърение, но имайки се предвид, че досега не е имал възможността да се види от страни, избягва да го оспорва.
Импулсивността му вече бе спомената... Да, това наистина е една от отличителните му черти - често, подтикван от различни подбуди, той действа необмислено и върши неща, след които нормалните хора биха съжалявали.. Е, при него не се случва точно така. Вярва, че нищо не става без причина и винаги е сигурен, че може да оправи последиците от действията си, колкото и сериозни да са те. Ето тук се намесва и една друга негова черта - "винаги е способен да оправи"... САМ... ПОЧТИ НИКОГА не приема помощ, независимо от кого е предложена.. Това разбира се не значи, че няма да окаже нужната такава на някого в беда - дори напротив. Изключително жертвоготовен е и живее с мисълта, че може да ли да се окаже полезен по някакъв начин - задължително трябва да помгоне.
Любопитен... Друго прилагателно, описващо черта от характера му. Една от лошите черти всъщност.. Но както всички нормални хора и той си има такива. Думата "тайна" сякаш кара всяка една част от него да застане нащрек и той прави всичко възможно "тайната" скоро да престане да бъде такава.
Северин има способността да запомня и чува само това, което му изнася и по един или друг начин представлява интерес за него. Пропуска покрай ушите си голяма част от информацията, с която бива заливан всеки ден, отсявайки само това, което намира за важно... Е, в това няма нищо лошо в края на краищата...
Колкото до хобитата му... Може да се каже, че има много и различни такива... Упорит е и захване ли се с нещо не го оставя, докато не постигне това, заради което е започнал. Липсата на поощрение от страна на околните не го обезсърчава и той продължава независимо от мнението им.
Не обича да мрънка, каквото и да се случва и това поражда и отношението му към хората, оплакващи се от всякакви дребнички неща от сорта на лош ден в работата, предреждане на опашката в Бъргър Кинг или пък загуба от най-добрия им приятел в любимия им спорт... Все неща, които не предизвикваха края на света. Виж, за въпросния край дори Сев би бил способен да мрънка.. и то много.. Живееше му се в края на краищата.. И при нормални обстоятелства щеше да има много време за това...
Никой не може да нарече Северин мълчалив... Но и никой досега не е казвал, че говори много. Което все още не означаше, че се намираше точно в златната среда. Напротив - много хора биха казали, че казва прекалено много, за да бъде определен като тих или пък кротък, но и доста малко, за да се нарече приказлив... Трудно е да се угоди на всички... Истина, която Уелдън напълно осъзнава и изобщо не се опитва да променя.
Споровете го забавляват... Обича да отстоява позицията си /както винаги, убеден, че е напълно прав/ , докато на лицето на "противника" му не се появи онова шашнато изражение, наподобяващо това на малко момчнце, току-що научило, че първата му детска любов вече си има обожател..
И понеже описанието на този интересн характер става прекалено дълго, с риск да разбие сърцата на всички, жадуващи да научат още, приключва тук.
Ако има недоволни - От десет и половина всяка сутрин /обичайното време на ставане на нашият герой. Препоръчително е никой да не го буди преди това, ако не иска да се сдобие с враг, следващ го по плътно като буреносните облаци над главите на филмовите герой/ до един и половина вечерта, когато обикновено решава, че няма да е зле да поспи малко...
История:Всъщност той е наясно с една много малка част от историята си.. Поне доколкото става дума за произхода и роднините му... Майка му /с която Сев и без това не е имал възможността да прекара особено много време/ отказва да говори за така нареченият му баща / той не може да възприеме това название, знаейки за начина, по който "татко му" ги е изоставил/.. Единственото, с което е наясно за тази мистериозна личност е, че е важна клечка.. От аристкратичен произход и много богато и голямо семейство. Досатъчно голямо, че да не се интересува от загубата на един от членовете си.. още повече незаконен..Понякога му се струва, че го помни... Но кой знае дали това е просто поредната картина на развинтеното му въображение..?..
Според откъслечната информация, с която Уелдън разполага /о да, за фамилията - той предпочита да се представя с тази на майка си, въпреки че измисленият му баща все пак му бе оказал честта да го удостои с неговата.../ Свен не е прекарвал почти никакво време с майка му и детето си.. Посещавал ги е рядко и никога не е оставал за особено дълго време при тях. Но поне оне е благоволявал да ги дарява със средства...Което най-вероятно се дължало единствено на факта, че Алина чакала ново дете, но и това все пак е нещо..
Докато един, точно на неговият трети рожден ден, Свен пристигнал, по-късно от обикновете и без много да се церемони съобщил, че повече няма да го видят... него, както и парите му.. Поклонил се и излязъл.. Когато на следващия ден Алина го потърсила в имението му, там нямало и следа от него. Казали й, че е заминал... без да съобщи накъде..
Колкото и дълго Сев да обвинявал татко си, никога не чул от майка си и една лоша дума за него. "Той направи всичко възможно", казвала му тя... Или пък "Не мога да го обвинявам", друг път - "Обичах го, както и той мен"..
Една неразрешима загадка за тогавашния четири годишен Северин... Както между другото и за сегашния двадесет и три годишен момък.
Няколко месеца по-късно, майка му умира при раждането на второто си дете.. Последните думи, които Сев чува от нея са "Моля те грижи се за сестра си... Някой ден, когато най-малко очакваш.. ще дойде помощ"
И до днес той не е успял да проумее тези нейни думи.. Но животът не би бил толкова интерес без трудностите, пред които изправя хората постоянно, нали?
Точно когато нашият герой си мисли, че няма как да се справи с ситуацията, от някъде се появва странна жена, представяща се за негова баба... Северин е убеден, че е прекалено млада, за да му бъде такава, а и баща му едва ли пратил майка си да се грижи за него, но всяка помощ е добре дошла и той се мести при нея в Ню Йорк... Все още продължава да се чуди дали това е била помощта, за която е говела майка му.. Или е имала предвид нещо съвсем друго...
С помощта на тайнствената жена, след като започва университета, той купува не много голям апартамент, в който се нанася заедно със сестра си.

Одобрен (::