Empire state of Hotels

-Мхм..може би трябва да ме провериш..-казах бавно и продължих с обиколката си.Tя отново спомена работата си, а аз смъкнах панталоните й още по-надолу и плъзнах език по врата й. Изведнъж тя ме целуна и аз се притиснах по-плътно към нея, но на вратата се почука точно когато нещата започнаха да стават интересни. Тя профуча до вратата и след малко ми съобщи плана за вечерта. Обра всякакви неща от стаята и се пъхна в банята, подканвайки ме да се оправя.След още малко мързелуване на дивана се изправих и облякох бяла риза, черен костюм и сребриста вратовръзка и се облегнах на възглавниците на голямото легло, чакайки я да се оправи. Цялата работа беше започнала на шега, но вече вървях по тънък лед. Винаги нещо можеше да изскочи и да разберат кой всъщност съм, но какво да се прави. Животът имаше извратено чувство за хумор понякога..

Оставаха около 10минути до вечерята и бях готов да протестирам след още 5, но тя се появи и поиска удобрението ми.
-Определено радва!-казах с усмивка и се изправих.-Направо си трепач.Може ти само да се появиш и достатъчно ще го разсеяш, аз не ти трябвам..
Излязохме от стаята и се запътихме към асансьора, за който не бях забравил обещанието си, и след това се запътихме нагоре.
-Може би навръщане..-казах докато пътувахме нагоре. Сега закъсняваме..

-Не, разбира се, че няма да те оставя в море от загорели мъже.-отговговорих на шегата й и вратите се отвориха. Тя ме хвана под ръка и пристъпихме в ресторанта, където почти всички започнаха да ни гледат.
-Е, не сме ли направо за списание!-попитах в ухото й с усмивка и забелязах мръсника и жена му до най-голямата от всички маси. Запътихме се натам, като по пътя взех две чаши шампанско от един келнер. Подадох едната на Лесли и се озовахме до мишената ни и жена му.
-Ето. Точно за това организирам такива партита, Мириам!-каза негодникът и ни погледна, а ние му отвърнахме с мил неразбиращ поглед.- Жена ми тъкмо се възмущаваше от всички помпозни щуротии, които ми хрумват на главата. Но..ето защо са нужни. Къде другаде бихме срещнали толкова възхитителна млада дама с такъв изискан джентълмен.-Оо..я го духай!
-И ние за това сме тук-отвърнах с усмивка и отпих от шампанското си.-И мисля, че мисията ни вече е изпълнена.

Лесли и тази Мириам водеха успешен отегчителен разговор, а аз огледах Флеч, който точеше лиги по партньорката ми, внимателно. Дърт, извратен,лъжлив измамник! Щях да му пръсна черепа и да оставя кръвта му да се лее в пунша! След малко усетих, че е мой ред да говоря и се усмихнах влюбено на Лесли.
-Да, всъщност сме на меден месец тук! Удивително място! - казах с престорено възхищение и се усмихнах.- Къде са ми обноските.. Аз съм Лиам Колинс.-взех първо ръката на Мириам, а след това здрависах и копелето.
-Уейн Флеч.-направо ще ти разкатая фамилията!-Приятно ми е.
-Е, къде се оженихте-започна Мириам, хем успокоена, че Лесли е заета, хем разочарована, че и аз съм.
-О..огромно празненство в имението на родителите ми. Може би беше прекалено грандиозно, но..единствено щастието на съпругите е важно, нали така?-попитах и се засмях, отново слагайки ръка на кръста на Лесли.
-Разбира се.-подсмихна се Флеч, но жена му се загледа в Лесли и се намръщи.
-А няма ли пръстен..?-попита неразбиращо и аз я изпсувах на ум.
-О..вероятно сме го забравили в банята..-погледнах извинително към тях и преместих смутения си поглед към Лесли-Малко бяхме развълнувани от ваната и хубавия душ..-върнах отново погледа си на тях двамата и се усмихнах.-Наистина прелестна работа с хотела.

-О, ами аз обожавам да се грижа за бизнеса си, а колкото до съпругата ми.. Това ме разтоварва след дългия ден.-Опа, май си върнах шампанското.Флеч се опита да последва примера ни и прегърна жена си през кръста, а тя май беше точно толкова отвратена, колкото и аз. Естествено си лепна една усмивка и зададе следващия си клюкарски въпрос.
-А вие с какво се занимавате?- В момента ли? С разрушаването на цялата ви мафиотска империя.
-Баща ми е собственик на прилично заможна компания и за мен е огромна чест да работя с него рамо до рамо.-започнах със смирен и щастлив тон и чак си се възхитих колко добър лъжец съм.- А прекрасната ми съпруга..Е, тя е нежна като цвете.. Занимава се с най-различни благотворителни дейности .. и е доста навътре в модния бизнес-казах с усмивка и погледнах ''съпругата'' си.- Тя също е моят извор на спокойствие след дълъг ден в компанията.

-Такъв съм си..-засмях се на свой ред и отвърнах на целувката на Лесли. Флеч заяви, че е време за вечеря и всички седнахме на огромната маса, като на нас се паднаха най-почетните места. Боже, какво правеше видът..Забелязах, че Лесли осведоми останалите, че всичко е наред и след дълъг и отегчителен тост, акомпаниран от престорени усмивки от всички присъстващи, всички се захванахме с вечерята. Имаше какво ли не. Един плюс на целия този цирк. Умирах от глад.. Все пак започнах да си служа изискано с приборите, вместо да се нахвърля на всичко и заговорих тихо Лесли, докато Флеч разговаряше с един плешив малоумник за бейзбол. Бейзболът не ме интересува, дядка!
-Сигурно си много гладна. Изтощителен ден си беше..-подсмихнах й се и сложих една скарида в устата си.-Трябваше да си поръчаме рум-сървис.. Защо не се сетихме по-рано.

-Спокойно, скъпа, нощта далеч не е свършила. И.. не забравяй асансьора.-намигнах и и й върнах мръсния поглед.-Приятно е да те гледа човек как се храниш-заявих и насочих вниманието си към хапката, която пъхаше между устните си.
-О, дълбоко се съмнявам. Дори.. смятам, че ще се поболееш без мен и още не следващата вечер ще си пред вратата ми. Добре е, че знаеш къде живея.. - заявих на свой ред и се усмихнах. - Ще те разведа из апартамента.Имам една много хубава италианска маса..мисля, че ще ти хареса.-подсмихнах се и пак се върнах към храната си.
След малко вниманието на Флеч се насочи отново към нас.
-Е, с какво точно се занимава компанията ви, Лиам?
-Недвижими имоти.. Това ли е най-голямата ви гордост.. -запитах на свой ред и се огледах наоколо-Или може би имате хотели из цялата страна. Нещо такова не се постига с малко труд, разбира се..

-О..не го мисли. Направо ще ти поръчам от всичко. Нямам търпение.
Флеч обясни колко е заможен и мило попита как съм спечелил сърцето на Лесли.
-Е.. знаеш ги жените. Обсипвай ги с любов и разбиране и всичко ще е наред. Имат нужда от подкрепа и нежност.-погледнах усмихнато Лесли и ми идеше да и се изсмея в лицето.-Нали така, мила моя.-попитах с усмивка и сложих ръка на коляното й. -В крайна сметка нали това е най-важното..не всичките хотели и пари-убийства и жени, копеле мръсно!-А в края на деня да има кой да те дарява с обич.Предполагам, прекарвате доста време в командировки..трябва да ви е трудно. .
-Така е..ходил съм на доста места. Но у дома е най-хубаво..-каза с глупавата си усмивка и погледна жена си.
-Сигурно правите бизнес с много влиятелни хора.От опит знам, че е трудно е да се доверявате на всички.. Имали ли сте проблеми-хайде, копеле, кажи защо имаш зъб на моите хора.
-Да.. работил съм с много хора. Прав сте, не на всички може да се вярва.-заяви с малко по-вкиснато настроение и отпи от шампанското си- не всички са с добри намерения.
-Разбира се..-усмихнах се и също отпих от шампанското си-Човек никога не знае кой всъщност е до него.
И колкото и жалко да беше, той не беше най-прецакания в цялата ситуация. Не само той не знаеше кой стои до него. Всъщност..никой не знаеше.И слава богу.

След няколко минути получих съобщение от Лесли, че всичко е готово, и ми се прииска да изхвърчим веднага, но не можеше така..Тя си поръча десерт, което беше добър намек, че няма да се задържим още много и аз започнах да броя минутите. Преместих ръката си от коляното й и започнах да плъзгам леко края на пръстите си по крака й, съвсем леко докосвайки кожата й на места. Когато десертът й дойде, напълно махнах ръка от кожата й и я оставих на стола й, точно до бедрото й. Тя взе един резен банан и го пъхна съблазнително в устата си и аз се подсмихнах, мислейки за всичко, което щях да й направя. Всички се бяха заговорили отново и аз реших, че няма да е голям проблем да се включа в играта на Лесли. Взех една от ягодите и я поднесох към устата й, без да я докосвам по какъвто и да е начин.
Когато приключи с десерта заявихме, че й се е замаяла главата от виното, и трябва да си вървим. Бяхме официално поканени на всички следващи изискани простотии и след малко най-сетне се измъкнахме.
-Ох-казах, докато вървяхме, и разхлабих вратовръзката си.-На това му викам кошмарна помпозна повърня!

След постигнато съгласие, че току що присъствахме на нещо изключително изтормозващо, влязохме в асансьора и аз се подсмихнах. Тя натисна нашия етаж и видях усмивка и на нейното лице. Останах в същото положение без да помръдвам и след два етажа вратите се отвориха. Отстъпихме назад, за да направим място на още две двойки и две издокарани жени на средна възраст и аз се усмихнах още по-широко. Очевидно хората се познаваха и започнаха да обсъждат нещо, а аз се наведох и започнах да завързвам обувката си, която уж току що се беше развързала. Когато приключих, поставих ръката си на глезена на Лесли и започнах да се изправям, плъзгайки ръка по крака й. Бяхме съвсем в края на асансьора и ако някой не решеше да се обърне към нас всичко щеше да е наред. Ако не.. е щях да имам забито токче в задника. Застанах зад Лесли и поставих свободната си ръка на корема й. Другата ми ръка се плъзна под роклята й и започна да се плъзга по линиите на бикините й. Усмихнах се самодоволно на изненадания й поглед и продължих с обиколката си. Пъхнах ръка под бельото й и плъзнах пръсти между краката й, хапейки устни с мръсен поглед.
-Някой е готов доста бързо..-прошепнах й с усмивка и притиснах пръсти плътно и настоятелно към нежната й кожа.-Само, моля те, бъди тиха..Надявам се, разбираш, колко е важно..

След малко тя прекрати забавата, като заби токчето си в крака ми и измъкна ръката ми от бельото й. Изохках тихо и я проклех наум и в същия миг една от жените пред нас се обърна. Лесли вече беше преместила ръката ми на корема й и разговора мина по-приятно от колкото ако жената се беше обърнала малко по-рано. На следващия етаж вратите се отвориха и всички слязоха.Лесли ме избута от себе си и се закова в края на асансьора.
-Въобще не се чуваш-казах с усмивка и се облегнах на противоположната стена.-Ти само прекратяваш забавата. Не съм аз виновен.
Тя продължи да ми се инати насреща и точно до нашия етаж ръката ми удари бутона за спиране и асансьора се закова на място. Бързо отидох до нея и поставих ръцете си на стената до тялото й.
-Знаеш ли, колкото й да си ядосана, аз съм човек, който държи на мъжката си дума, и определено имам обещание да спазвам. - Притиснах тялото си в нейното й разбих устните ни, а ръцете ми се върнаха на бедрата й. Едното то тях скоро се озова на кръста ми и ръцете ми отново се върнаха под роклята й, стискайки стегнатото й дупе.-Като си ми ядосана, изкарай си го по по-приятен начин

-Хмм.. не, не може. Дори няма да получиш възможност да го направиш отново. Веднъж ти стига.-заявих най-спокойно и хванах брадичката й, притискайки главата й към стената.-Виж, други неща далеч не стигат само по веднъж.-плъзнах език по шията й и ръката ми се качи на кръста й, притискайки я към ханша си.-Или пък три пъти..-подсмихнах се и плъзнах език още надолу, по деколтето й.-Колко подходяща рокля само..- Едната ми ръка хвана нейните зад гърба й, а другата се плъзна по роклята й, освобождавайки повече плът от гърдите й.-На масата изглеждаше доста по-нетърпелива да ме натикаш тук.. а сега пак се правиш на важна..