Underneath the mask
Има сериен убиец в Беривил. Никой не знае как изглежда, но всеки знае неговото име - Закъри К. Хора изчезват, следователите намират поредния труп. Но той не е сам - има последователи. Журналистите се опитват да намерят следи, а никой не знае кой е следващия.
--------------------------------------------------------------------------------
Регистрирай се, направи си герой и стани част от мистериозния град Беривил.
~ Админите


Всеки град си има тайна..някои имат кмет-педофил, други тайни секти, ние си имаме убиец. Сериен убиец.
 
ИндексИндекс  PortalPortal  Въпроси/ОтговориВъпроси/Отговори  ТърсенеТърсене  ПотребителиПотребители  Потребителски групиПотребителски групи  Регистрирайте сеРегистрирайте се  ВходВход  
Вход
Потребител:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Latest topics
» Empire state of Hotels
Пон Окт 01, 2012 12:35 am by Patrick Linn

» Размяна на банери
Сря Юли 25, 2012 3:43 am by Сам

» Да броим до 1000
Чет Дек 08, 2011 5:40 am by Leslie Carson

» Това или онова?
Чет Дек 08, 2011 5:40 am by Leslie Carson

» Отговори на въпроса с въпрос
Чет Дек 08, 2011 5:38 am by Leslie Carson

» Верижка
Чет Дек 08, 2011 5:38 am by Leslie Carson

» Преди да влезеш си намисли съществително
Чет Дек 08, 2011 5:37 am by Leslie Carson

» Ако ти дам?
Чет Дек 08, 2011 5:36 am by Leslie Carson

» Познай зодията на следващия!
Чет Дек 08, 2011 5:35 am by Leslie Carson

Top posters
Сам
 
Изабел
 
Leslie Carson
 
Patrick Linn
 
Monna
 
Ирма Долкинс
 
Ребека Ричардсън
 
Джена Браун
 
Samanta Scott
 
Джъстин Робъртс
 
Our E-mail
Имейлът на форума ни: underneath_forum@abv.bg
Админстратори
Изабел Мона

Share | 
 

 Старото частно училище

Go down 
Иди на страница : Previous  1, 2
АвторСъобщение
Сам
Moderator
avatar

Пълно име на героя : Самър Чейс Съни
Брой мнения : 278
Join date : 13.11.2010
Age : 21
Местожителство : Berryville

ПисанеЗаглавие: Re: Старото частно училище   Пет Яну 07, 2011 4:51 am

Главата ми беше замаяна, започваше да ми се виее свят и имах чуството, че ще повърна, но въпреки това успях да изблъскам ръцете на Изабел, когато се опита да ме съблече.
- Махни се от мен! - извиках. - Не ме докосвай!
Най-шокиращото беше, че на нея не `и пукаше, че сме сестри. Дори и полу-сестри. Дори да не бяхме близки, изпитах огорчение и предателство от нейна страна. И на нея изглеждаше `и харесваше идеята да ме измъчва, убие или каквото там щяха да правят с мен.
Замахна, за да ме удари, но аз спрях ръката `и.
Цялото тяло ме болеше, всеки мускул крещеше в протест, когато се движех. Стомахът ми се беше свил в очакване на най-лошото.
Погледна ме гневно. Отскубна ръката си от моята и ме ритна. Хванах кракът `и, повличайки я на земята.
- Кучка! - извика ми тя, но моето гърло беше твърде пресъхнало, дращеше ме за да `и отговоря.
Нахвърлих `и се, удряйки главата `и в пода.
Нечия ръка ме хвана за косата - ха, познайте кой! - и грубо ме отдели от Изабел, преди тя да успее да ми отвърне.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://thehost-rpg.bulgarianforum.net/
Изабел
Admin
avatar

Пълно име на героя : Изабел Салваторе
Брой мнения : 249
Join date : 26.10.2010
Местожителство : Berryville

ПисанеЗаглавие: Re: Старото частно училище   Пет Яну 07, 2011 8:26 pm

-Защо проклетия наркотик не й действа? - попитах ядосано. Закъри хвана Сам за косата и я придърпа към себе си. Хвана клепачите й с палец и показалец иотвори очите й насила.
-Взимала ли си антибиотици? - сестра ми стисна устни и го погледна упорито.
-Ще го приема за "да".. Изабел дай ми друга спринцовка, малката има нужда от още една доза.
Засмях се, а Сам започна да се дърпа и бута, но Закъри я накара да остане на едно място само с един удар през лицето.
Взех нова сприцовка от шкафа и му я подадох, впервайки поглед в Сам през рамото му. Усмихнах й се и прошепнах на ухото на Закъри, така че и момичето да ме чуе:
-Искам я.

____________________________

So call him closer, be a doll...
[21:51:22] Monna : ще ми изтърси прахоляка от задника
[21:51:32] Изабел : но в един момент чувствата ще бликнат..
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://www.crazytaless.clicboard.com
Закъри К.
Devil himself
avatar

Брой мнения : 42
Join date : 26.10.2010

ПисанеЗаглавие: Re: Старото частно училище   Съб Яну 08, 2011 1:48 am

- Както казах.. Търпение. Всичко с времето си. - погалих лицето на Изабел, хвърляйки поглед към уплашената до смърт Самър. - С какво предлагаш да започнем?
- Искам първо да проверя дали й действа - изсъска Изабел срещу момичето на пода. Завъртях очи, усмихнат. Явно съм бил доста добър учител...
И докато Изабел биеше шамари на чувалите с картофи на пода,аз - слушайки крясъците им реших да направя нещата не по обикновеният начин. Щеше да е добре да експериментирам с нови неща. Отворих чекмеджетата, всичките и започнах да вадя едно по едно все нужни неща - желязна пръчка, един куп ножове, колан, още един камшик наподобяващ онези от средновековието, използвани за бичуване, въжета и ... един ключ. Хмм как не се бях сетил за ТОВА досега. Но щях да го оставя за десерт. Или пък щеше да е по добре да редувам онази стая с тази. А може би... щеше да е перфектно ако и на двете предложех десерта преди основното ястие.
Хвърлих камшика към Изабел и тя го улови без проблем. Замахна веднъж,като удари и двете момичета.
- С един куршум, два заека - дяволита усмивка се изписа на лицето й, докато мърлите крещяха като заклани. Е, ... все още не ЧАК като заклани, но и това щеше да стане...
Отидох няколко метра напред и избутах единият гардероб. Зад него се разкри малка врата. Училищното хранилище. Е, вече не беше такова. Завъртях ключа два пъти и натиснах бравата, оставяйки вратата да се открехне.
- Пъхни ги вътре - наредих на Изабел, а тя вдигна поглед очудено - Не е ли малко рано?
Присвих очи и забързах към тях.
- Съжалявам - извини се веднага и затегли развалините за косата към хранилището. Усмихнах се доволно и взех камшика, най-големият нож, въжетата и една спринцовка за всеки случай.
Сритах вече лежащата на пода Мона, а тя изкрещя спълно гърло.
- Завържи Самър - казах, докато махах покривката от един масивен предмет... Моят любим електрически стол...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Сам
Moderator
avatar

Пълно име на героя : Самър Чейс Съни
Брой мнения : 278
Join date : 13.11.2010
Age : 21
Местожителство : Berryville

ПисанеЗаглавие: Re: Старото частно училище   Съб Яну 08, 2011 3:11 am

Изабел ме изправи от пода, дърпайки ме за косата с доволна усмихвка. Преборих се с желанието си да я ударя, но пък.. тя го направи. Залитнах и се подрях с ръка на стената зад мен.
- Хайде - изсъска ми тя, доближавайки лицето си до моето. - Удари ме - предизвика ме. - Знам, че го искаш..
Играеше си с мен като котка с мишка. Знаеше, че след втората спринцовка, която ми инжиктираха, не можех да я нараня кой знае колко.
Зашлеви ме отново.
- Удари ме! - извика.
Погледнах я безизразно. Но беше само това. Нямаше да я ударя, нямаше да `и доставям удоволствие.
Тя се изсмя.
- Знаех си, че си просто една слабачка.. - огледа ме. - твърде добричка и невинна.. - направо бе завряла лицето си в моето.
- Няма да падна на нивото ти, Изабел - отвърнах ледено през зъби.
Тя се отдръпна трескаво. Ритна ме в стомаха с коляно. Силата на удара ме катурна назад. Вслякох се на пода, опитвайки се да си поема дъх. За пореден път тази вечер (предполагам, че беше вечер; когато дойдох бе започнало да се здрачава) не можех да дишам.
Мъжът дойде до мен и ме издърпа за ръката, повличайки ме към стола.
- Остави ме! - отдръпнах се, но не можах да се отскубна от хватката му.
Той ме завъртя така, че се оказах с гръб към него, стилнал ръката ми.
- Няма смисъл да се бориш - прошепна. - Отпусни се.
Видях как нова усмивка се плъзка по лицето на Изабел и изпитах отново желание да я ударя.
Забих лакът в корема му. Той изсумтя и така силно стисна рамото ми, че ми се прииска да пищя. Обгърна ме с ръцете си, притисна ме здраво към гърдите си и ме обездвижи.
- Махни си ръцете от мен! - извиках.
Можех да усетя дъха по врата си.
Изабел взе още една спринцовка. Интерестно, колко ли имаха? Похитителят ми ме хвана за косата, принуждавайки ме да извия глава, оголвайки врата си. Щяха да ми инжектират поредната гадост.
- Не!
Ударих го с лявата си ръка, но той ме хвана за китката и ме удържа. Можех да се движа, но не можех да се измъкна. Започнах да се смъквам до седнало положение, опитвайки се да избегна иглата, като го карах да се навежда все по-ниско и по-ниско към земята. Свали ме, но все още ме държеше.
Отблъснах го с цялата си сила и той така внезапно ме пусна, че паднах по-гръб. След миг усетих обувката му в корема си. Покрих устата си с ръка, мъчейки се да не пищя. Нямаше. Не, нямаше да им достава това удоволствие.
Беше се надвесил над мен с ледено и гневно изражение, очите му бяха потъмнели. Заговори с толкова горещ и властен глас, че можеше да ме опържи:


Последната промяна е направена от Сам на Съб Яну 08, 2011 2:55 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://thehost-rpg.bulgarianforum.net/
Monna
Мис Беривил
avatar

Пълно име на героя : Мона Джеймс Риърдън
Брой мнения : 215
Join date : 26.10.2010
Age : 23
Местожителство : Berryvile

ПисанеЗаглавие: Re: Старото частно училище   Съб Яну 08, 2011 3:39 am

- Ще те накълцам кайма! - чу се някъде пред мен. Не ме интересуваше. Исках да умра. Е, ако не, поне да се измънка. Но знаех че вторият вариант мога само да сънувам... И в този ред на мисли едва ли щях да мога да заспя някога вече. Или щях да бъда будена от кошмари или Закъри и Изабел нямаше да ме оставят дори да си затвоя очите.
И тогава намерих прозрение.. Похитителите ми бяха толкова съсредоточени върду другото момиче и завързването й, че бяха оставили мен на страна. За секунда си помислих че мога да избягам, за секунда ми се прииска да живея. Но бе само за секунда... А после реалността се намеси. мръднех ли само с пръстчето на крака си, те щяха да ме усетят. Нямах шанс. А какво беше това огромното? Приличаше на стол. Но срението ми беше толкова замъглено че дори не можех да видя какво му беше специалното.
А дали си заслужаваше да опитам.. въпреки това което ме очакваше, въпреки стола, който в последствие разбрах че беше електрошок.. Трябваше ли да рискувам? Е, така или иначе щях да си го получа... нищо не губех.
Започнах да пълзя.. даже не беше пълзене, а по-скоро влачене по пода. Стиснала здраво зъби, така глупаво вярваща че ще успея, продължавах напред, без да се обръщам. Което беше грешка.
Усетих удара на камшика по гърба си, а последвалият вик беше оглушителен.
- Накарай, малката пачавра да мълчи! - разбеснелият се Закъри не завързал другото момиче за стола, но все още не го беше включил. Подхвърли на Изабел нещо, което не видях. Не исках да виждам какво е. Сигурно нещо от тежката артилерия... Месарският нож...а защо не брадва?
Стиснах здраво очи, молейки се това което ще последва ако ще ме убива да го направи бързо, ако не - да не боли. Което всъщност нямаше как да стане като се има предвид извратеното въображение на Закъри и помощничката му. Но главно на Закъри.

____________________________


Ти си геврек... Ти спиш... Ти си геврек...

[21:51:22] Monna : ще ми изтърси прахоляка от задника
[21:51:32] Изабел : но в един момент чувствата ще бликнат..


Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://highlife.userboard.net/forum.htm
Изабел
Admin
avatar

Пълно име на героя : Изабел Салваторе
Брой мнения : 249
Join date : 26.10.2010
Местожителство : Berryville

ПисанеЗаглавие: Re: Старото частно училище   Съб Яну 08, 2011 3:58 am

Закъри ми подхвърли голяма ролка тиксо. Веднага хванах Мона и я набутах в един от столовете. Залепих ръцете й, краката й, а накрая поставих едно голямо парче върху устата й. Очевидно наркотика й действаше умопомрачаващо добре и тя въобще не се бореше. Но Самър..тя като че ли беше наследила малко от силата на майка ми..чиято голяма част се намираше в мен. Закъри я блъсна върху електрическия стол и тя силно си удари главата в метала, което я изпрати в несвяст за около минута, досатътчна на Закъри на да завърже ръцете, краката й и шията й с дебелите кожени каиши. В момента в който се събуди, тя започна да се дърпа и извива нагоре - надолу във стола. Не издаваше и звук.
Закъри гледаше ръката си, на която забелязах, че има дълга драскотина. Приближих се бързо и поех ръката му.
-Закъри..добре ли си?
-Момичето ме одра, нищо ми няма. - едва ли не изръмжа строго той към мен, но не понечи да мръдне ръката си. Стрелнах смразяващ поглед към Самър и отново върнах очите си върху дланта на Закъри. Изведнъж, сякаш от нищото мъжът срещу мен се протегна със здравата си ръка и придърпа лицето ми към неговото, за да ме целуне. Насилствена, доминираща, груба целувка. Не беше за първи път, да, бяхме правили и повече от това.
След като ме пусна, Закъри не каза нищо, само се приближи към Самър и с единия пръст на ненаранената си ръка взе малко кръв от раната си. Размаза кръвта си по устните на Сам, като червило, въпреки непрекъснатите й опити да се измъкне. Каишът затегнат около врата й, не й позволяваше да мърда особенно много.

____________________________

So call him closer, be a doll...
[21:51:22] Monna : ще ми изтърси прахоляка от задника
[21:51:32] Изабел : но в един момент чувствата ще бликнат..
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://www.crazytaless.clicboard.com
Закъри К.
Devil himself
avatar

Брой мнения : 42
Join date : 26.10.2010

ПисанеЗаглавие: Re: Старото частно училище   Нед Яну 09, 2011 12:18 am

Беше ми писнало това момиче да се върти и извива. Ударих й един шамар, за да я усмиря малко. ПРеместих се зад стола, докато Изабел се приближаваше към Мона. Бях й заръчал да се задоволи с нея, въпреки протестите й че иска Сам.
-Ще ти я оставя за после.. - прошепнах й и се заех да настройвам силата на електрошока на стола. Реших бавно да я подготвям за удара, завъртях копчето на две и натиснах бутона, в момента в който пронизителния писък на Мона, причинен от ножа на Изабел, си изви във въздуха. Тялото на Сам се разтърси от конвулсии и доволно забелязах как едвам се сдържа да сподави вика си. Чу се само тихо скиптене. Увеличих нивото до 3 и отново натиснах бутона. В пълна хармония Изабел проряза Мона още веднъж. Доближих се до ухото на Сам и прошепнах:
-Впечатлен съм..
Натиснах бутона на ниво 5.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Сам
Moderator
avatar

Пълно име на героя : Самър Чейс Съни
Брой мнения : 278
Join date : 13.11.2010
Age : 21
Местожителство : Berryville

ПисанеЗаглавие: Re: Старото частно училище   Нед Яну 09, 2011 2:39 am

Седях на проклетия стол, облегнала глава на облегалката. Мократа предница на потника лепнеше по тялото ми, особено предната част. Закъри, както го бе нарекла Изабел, стоеше и ме наблюдаваше, плъзгайки пръсти по таблото, което бе свързано с шибания стол. Настройваше електрошока сякаш сменяше каналите пред телевизора. В очите му се четеше задоволство.
Приклекна и прошепна в ухото ми:
- Впечатлен съм..
Усмихнах се сурово, но усмивката ми изчезна толкова бързо, колко се и беше появила.
Притиснах глава на облекалката и свих здраво юмруци, за да се подготвя за новата порция болка. Всъщност.. не съществуваше някакъв начин да се подготвя за това, което ми предстоеше.
Пожарът лумна още по-горещ. В гърлото ми заклокочи писък. Исках да умолявам да ме убият, тук и сега. Веднага. Но не можех, защото знаех, че отключех ли челюст, щях да загубя контрол - щя да започна да пищя и да вия, гърчейки се. Направех ли го, всяко самообладание щеше да ме напусне.
Токът, преминал през мен, изгаряше и кожата, и костите ми. Разрушаваше ме. Убиваше ме. Бях готова да вдигна ръце и да разкъсам с нокти гърдите си, да изтръгна сърцето си, за да се спася от мъчението. Но когато конвулсиите разтърсиха тялото ми, не усещах дори ръцете си, не усещах нито един от пръстите си.
С доволна усмивка, Закъри завърташе копчето, увеличавайки болката.
Болката.. гневът.. страхът.. ужасът.. преобръщаха мозакът ми, правеха го на желе. Не издържах, болеше прекалено много. Имах чуството, че се разкъсвах от вътре. Разтворих устни, давейки се в собствената си агония. Писъците на момичето заглухнаха.. След време не чувах нищо. Спусна се мрак. Погълна Закъри, Изабел и Мона и ме остави да плувам сама в тъмното.
Събудих се, което само по себе си беше приятна изненада, но като се замисля.. може би само смъртта можеше да ме избави от седмият кръг на Ада. Премигвах срещу електрическата крушка на тавана. Бях жива и не се намирах завързана за стола. Цели добри вести.
Лежах на студеният под. Не можех да помръдна. Болката беше отшумяла, но все още се усещаше. Благодарение на нея можех да усетя цялото си тяло. Което си беше още един плюс - бях цяла. Поне за сега.
Опитах се да дишам дълбоко и бавно, все още ми беше трудно. Едновременно ми се виеше свят и ми се гадеше.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://thehost-rpg.bulgarianforum.net/
Monna
Мис Беривил
avatar

Пълно име на героя : Мона Джеймс Риърдън
Брой мнения : 215
Join date : 26.10.2010
Age : 23
Местожителство : Berryvile

ПисанеЗаглавие: Re: Старото частно училище   Съб Яну 15, 2011 1:52 am

Болката бе безкрайна. Бе толкова голяма, толкова продължителна. Толкова ... изпепеляваща. Така силна, дори можеше да забравя как се чувствах без нея. Защото тя настъпваше. Завземаше и най-малките клетки в тялото ми. Прокрадваше се сякаш беше изпечен крадец и без нито една охранителна система да я забележи, ме атакуваше. Караше сърцето ми да се свива. Караше главата ми да пулсира. Караше ме да крещя. Изцеждаше сълзите ми и до последната капка. Наелектризираше крайниците ми, пържеше мозъка ми.
Болката бе така везапна. Можех да се опитвам да се подготвя, можех да си внушавам че болката бе само чувство. Да, тя не бе нищо друго. Но същевременно унищожаваше толкова много от мен. Всяваше се като мъгла във всяка гънка на мозъка ми. Трошеше костите ми.
И всичко това бе чувство. Външно единствено вибрациите изразяваха раздиращата агония. Едва ли някой бе в състояние да разбере какво изпитвах.
Освен крещенето, вече почти заглъхнало на фона на първоначалният ужас, смътно долавях доволен смях, раздвижване на въздуха.
- Нима от това те боли? - Закъри се бе завъртял около мен. - Боли ли?
Стиснах здраво челюст, за да не започна да пищя пи прилива на импулси, зареден като от контакт в кръвта ми.
- Изабел... девето ниво.
Звукът от токчетата й, потропващ по масивният под бе последното нещо което чух. А после... Мигнах един път, два пъти. Не усещах нищо. Сведох поглед към ръцете си. Те трепереха неописуемо. Бяха хванали кожени каиши, сякаш аз самата бях озверяла. Някъде назад зад шока слабо, като тънък слой слана нещо ми напомняше защо го правя. Нещо ми казваше че се мъчех. Нещо ме държеше будна.
Защото онази мъгла, причинена от болката се бе спуснала толкова ниско че притискаше клепачите ми, вече притъпяваше сетивата ми.
Не знаех какво е... А после изящният пръст на Изабел докосна най-левият бутон на ръждясало табло. И сетивата се завърнаха...

____________________________


Ти си геврек... Ти спиш... Ти си геврек...

[21:51:22] Monna : ще ми изтърси прахоляка от задника
[21:51:32] Изабел : но в един момент чувствата ще бликнат..


Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://highlife.userboard.net/forum.htm
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: Старото частно училище   

Върнете се в началото Go down
 
Старото частно училище
Върнете се в началото 
Страница 2 от 2Иди на страница : Previous  1, 2
 Similar topics
-
» Какви оценки най-често сте получавали в училище?
» Училище
» Изискванията, които въведоха в училище..
» Бягате ли от училище?
» Покъртителни случки от училище...

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Underneath the mask :: Тъмните места в Беривил :: Владенията на Закъри-
Идете на: