След цяла седмица.. Струваше ми се като цяла вечност. Мразех дългите мисии. Да ги следя, да ги заблуждавам. Най - лесно беше отиваш-убиваш-връщаш се. Толкова! А и онзи проклет бабаит, който го охраняваше. Заради него имах голяма синина от дясната страна на ребрата си. Известно време трябваше да се въздържам от събличане пред когото и да било, включително и Джъстин.
Оставиха ме в съседният град, тъй като някъде наоколо имаше спешна нужда от него. Нямах против да пътувам с влак, даже го предпочитах пред автобуса...Вярно, беше по- бавен, но по- комфортен, което ме устройваше напълно.
След 3 часа път пристигнах призори в Berryville. Минах през службата, за да оставя картата с памет и да дам отчет, след което бях свободна за поне още седмица. Прибрах се у дома и си взех дъълга вана, след което се излегнах на леглото си и включих телефона си. Имаше 5-6 неприети от Джъстин и още милион от приятели, но не ми бе до това сега. Пратих съобщение на Джъстин, че съм си в къщи вече и се мушнах под завивките, отдавайки се на сладък сън.