Сградата на Полицейското управление

-Щом казваш!-Каза като го погледна и вдигна рамене.
-Ама наистина ли си толкова сигурен?-Засмя се.
-А и е по-добре за теб да не ме наричаш ''малката''-Намигна.

Брой мнения : 32 Join date : 26.11.2010

-Да, сигурен съм - казах.
-А и не виждам какво толкова лошо можеш да ми направиш ако ти казвам "малката" сладурано - засмях се.
-ще ме простреляш? ще ме убиеш? Или просто ще ме вкараш в затвора? - попитах и се усмихнах.

Опитваше да се намуси, но и беше толкова смешно, че не можеше.Просто стоеше и се хилеше.
-Не сериозно престани да ми се отваряш!-Каза по най-сериозния възможен начин и отново си седна на стола.

Брой мнения : 32 Join date : 26.11.2010

Моника отново си седа на стола. Отидох зад него и се наведох към нея като и казах тихо на ухото.
-Иначе какво, малката? - казах като натартих на последната дума възможно повече и зачаках остроумния и отговор.

Вече се ядоса.Изправи се и го блъсна към стената.
-Мога много неща да ти направя!-Гледаше го ядосано.Крис продължаваше да я дразни, а даже не говореше.Допря устни до неговите и го целуна.

Брой мнения : 32 Join date : 26.11.2010

-Аyy че си лоша - казах когато ме блъсна до стената. После ме целуна.. еми хубаво, няма лошо. Отвърнах на целувката и я продължих. След малко Моника се отдръпна.
-Не искаше ли да ме арестуваш по едно време? - попитах я и се засмях. Отново я целунах.
-Какво стана? Няма ли да ме опандизиш?

-Щом искаш!-Каза и се засмя.По възможно най-грубия начин го натика в една килия и го затвори вътре.
-Харесва ли ти там?Удобно ли е?-Засмя се.

Брой мнения : 32 Join date : 26.11.2010

Засмях се.
-Сякаш съм в петзвезден хотел - казах.
Изчаках Моника да се обърне. След малко тя излезе някъде и извадих малкото джобно ножче.. за което тя явно беше забравила. Ехх, колко пъти ме беше измъквало, вече бях свикнал да се справям с всевъзможни ключалки най-вече на полицейските килии. Отворих ножчето и започнах да човъркам ключалката, след малко се отключи и аз излязох от килията. Реших да си поиграя още малко с нея. Седнах на стола и и качих крака на бюрото, като зачаках да се появи. След малко влезе.
-Хубаво бюро... Едно черно кафенце без захар ако може - казах като някои шеф на секретарката си и се засмях.

*Просто спри да му обръщаш внимание Мон!*
Каза си и това направи.Остави го да стои на стола и, взе си лаптопа и седна на друг стол по-надалеч.Сложи си слушалки и започна да пише нещо..или играе.

Брой мнения : 32 Join date : 26.11.2010

Отидох до Моника и надникнах в монитора на лаптопа.
-Ооо игричка, а? - казах и се засмях.
-На тази стигнах до 10 ниво веднъж - казах и повдигнах рамене, знаейки че играта имаше около 40 нива.
-Пълно падение - казах и се засмях.
-Така като гледам си на 26.. хмм.. браво бе - казах и се засмях.

Погледна го.
-Мхм-И продължи да си разцъква Лол-а.
По едно време си затвори лаптопа и си седна на мястото.

Брой мнения : 32 Join date : 26.11.2010

Добре.. вече ми беше много отегчено. Стоях в полицейско управление без да съм официално задържан.
-Защо не се махнем оттук - казах.
-Така де.. не си ме арестувала, следователнокакво търсим тук - казах и зачаках да отговори.

Моника завъртя очи и се изправи.Приближи се.
-И къде смяташ да отидем?
Попита като продължаваше да се приближава.Чудеше се от къде идваше това ужасно желание да го целуне..Красивите му сини очи я гледаха и тя потръпваше.
*Може би само още една мъъничка*
Каза си и застана пред него, сложи ръка на корема му и се повдигна, за да стигне устните му.Прилепи своите до неговите и затвори очи.
*Боже колко съм тъпа.Какво правя?*
Казваше си, но не спираше да го целува.

Брой мнения : 32 Join date : 26.11.2010

-Ами.. някъде - казах.
Секунди след това останах леко потресен. Ама тя какво, целуваше ме.. при не особено милото ни държание един с друг до преди малко. Прокарах рака зад гърба й и я придърпах по близо до себе си. След около минута леко се отдръпна.
-ще те съдя за физически тормоз - казах и се засмях.

Мон се усмихна.
-Моето име срещу твоето нали се сещаш!
Намигна, отдръпна се и се завъртя на пръсти.Отиде да вземе чантата си.Отново се обърна към него.
-Ти водиш..
Малка усмивка заигра по лицето 'и , и тя прокара ръка през косата си.Двамата излязоха от полицейското управление и тръгнаха на някъде.

Засмях се, когато той каза, че го предизвиквам нарочно.
- Всъщност ако го направиш ще те тикна за няколко години на топло, да не говорим, че е свещенна земя...прекалено си извратен. - изкоментирах и го сръчках в ребрата с пистолета да тръгва напред. До колата ме чакаха Чейс и Шон със удивени изражения.
- Къде го намери този красавец? - попита единия и се разсмя, гледайки Патрик.
- Из гробовете. - засмях се и му намигнах.
- Охо, ще ходим на топлоо. - каза Чейс със дяволито изражение и си подготви белезниците.
- Остави на мен..- подсмихнах се и ги взех, след което събрах ръцете на Патрик зад гърба му и го закопчах, след което го тикнах на задната седалка. Седнах зад волана, а Шон и Чейс седнаха от двете му страни. След малко бяхме в управлението. Оставих го в една стая за разпит, отключвайки белезниците и ги взех, след което напуснах стаята. След малко в стаята влязоха двама мои колеги специалисти, а аз застанах зад еднопосочното стъкло. Той виждаше огледало, а аз него, следейки разпита с любопитство.

Замъкнахме се до някакви смешници и стоически изтърпях желанието й да ме закопчее и да ме натика в колата. Пътуването беше скучно до такава степен, че чак се зарадвах като се озовахме в участъка. Малката ме натика в една стая за разпит и свали белезниците ми.
-Не е нужно да ги сваляш още.-погледнах зад себе си, докато ги откопчаваше и се засмях. Тя се изнесе и аз се настаних удобно на стола, оглеждайки стаята. Четири стола, никакви прозорци, две CCTV камери, и типичното полупрозрачно огледало. Очаквах в стаята да влезе и Лесли, но се появиха двама нови персонажа. Погледнах към двете камери, след това към стъклото и се усмихнах на отражението си. Двамата мъжкаря застанаха пред мен в типична мъжкарска поза със скръстени ръце, а аз се облегнах на облегалката на стола си и раздалечих небрежно крака.
-Намирам го за малко обидно, да замъквате скърбящи хора в участъка само защото вие не си вършите работата и има безредици.
-Затова сте тук. За да убием всяко съмнение, че нямате нищо общо с безредиците. Стандартна процедура.
-Ами да минаваме през тази стандартна процедура по-бързо, понеже съм леко мокър ако не виждате. Не че някой има против.-усмихнах се и наклоних поглед леко към огледалото.
-Защо бяхте на гробищата?
-Скърбях за приятел.-погледнах говорещия отново сериозно в очите и заотговарях бързо.
-Защо по това време?
-Ако не виждате не съм от хората, които обичат да ги виждат скърбящи.Вечерта е подходящо време никой да не те види.
-Дъжда не Ви ли притесни леко?
-Като ме гледаш малко вода ще ме уплаши ли?
-Аз задавам въпросите.
-Апък аз докога ще ги отговарям?

Той очевидно подозираше, че съм зад стъклото, защото често ми пращаше погледи, които не вярвах да праща на самия себе си в огледалото. Те го разпитаха от игла до конец, въпреки държанието му, взеха му ДНК, пръстови отпечатъци и тези от обувките и излязоха от стаята. Излязох от скривалището си и го хванах за лакътя.
- Хайде, господин Сърказъм. Да те тикнем на топло. - подканих го и го придружих до една временна килия в един от секторите. Заключих го и седнах на бюрото, започвайки да бърникам из лаптопа.
- Не се притеснявай, ще си тук само няколко часа, докато сравнят всичко, което ти взеха с базата данни. - успокоих го, без да го поглеждам и свалих мокрото си яке. Намерих един от анураците на екипа в гардеробите и го навлякох върху себе си, след което седнах пак на кожения стол и качих крака на бюрото, заглеждайки се в монитора на преносимият компютър.

След като ми взеха всякакви проби, а аз се сдържах да не ги пратя на майната им, полицаите излязоха от стаята и мис Карсън веднага долетя.
-Просто не можеш да стоиш надалеч, нали?-не ми обърна внимание и ме замъкна към една килия.
-Виж сега.. От всички луди мацки, които са правили какво ли не, за да останат близо до мен, ти направо биеш всички в челната петица.-заявих докато си стоях мирно в килията, а тя си стоеше на бюрото. След малко стана и започна да сваля мокрото си яке, а аз се излегнах на късото легло и сложих ръце зад главата си.-Тук пък може и да ми хареса.-усмихнах се, докато я гледах как се събличаше.-Е,това не беше нужно...-заявих недоволно, когато облече ново сухо горнище.
- Не се притеснявай, ще си тук само няколко часа, докато сравнят всичко, което ти взеха с базата данни.
-Няколко часа казваш..-казах замислено и пак я погледнах- Да ти се оплътнява това време?

- Нали не очакваш да хвана пневмония, заради перверзните ти желания? - поклатих глава и се наместих по- добре в креслото. Сложих си слушалките и си пуснах музика, разглеждайки нови колекции...по принцип не трябваше да съм на работа, така че ми беше позволено. Когато го чух, че говори обаче махнах слушалките. Той попита дали ми се оплътнява време, а аз се засмях.
- Защо не? - отвърнах с дяволита усмивка, усуквайки кичур от косата си около пръста си. - Какво ще кажеш да играем на стрелбище? Аз имам цял пълнител за изпразване, а ти си в клетка и няма къде да бягаш. - предложих въудушевено и повдигнах вежди.

-Е, това вече минава границата на ролевата игра. Склонен съм към други сцени, но чак пък да ме трепеш.. -опитах се да се настаня малко по-удобно в това дребно смачкано легло и след като не успях пак се озовах седнал.-Що за организация, не си ли направихте смешните тестове вече. У нас ми е много по-комфортно. Знаеш колко е уютно.-изправих се и започнах да обикалям лениво из малката кутия, в която бях натъпкан.-Ако е порно списание или модели на бельо се чувствай свободна да предадеш и насам.-заявих, гледайки списанието в ръцете й.
След още няколко обиколки съвсем взе да ми писва и започнах да досаждам на воля.
-Купи ли нещо от онези дантелени джунджурии? Ще ми се да ги видя.. Да ти се прави модно ревю? И без това имам свободно време..Пък колко народ ще събереш наоколо.. Ще си сензация. Ще имам шанс да се измъкна незабелязано.. Като нинджа!

- Ти каза да си оплътняваме времето и аз се сетих за любимото ми занимание. - отвърнах с невинна усмивка и свих рамене, забучвайки поглед отново в списанието.
- Съжалявам, зимната колекция е. Но виж, тези ботуши на токчета биха ти стояли супер. Не знам само как не те е страх от високото. В смисъл... колко си? Два метра? Ако бях толкова бих се страхувала да погледна надолу...или пък ако падна...ако си счупя нещо? - изразявайки мислите си, докато прелиствах страниците.
- О, взех си ги. Взех си и едно черно прозрачно дантелено боди със сатенени връзки отзад и черни жартиери и към тях имаше подарък черни 7/8ми черни тънки чорапи на големи фигури. Както и няколко корсета, дантелени сутиени, прашки ии... всякакви други глезотии. Обичам гардероба ми да е обилен на такива "джунджурии". - обясних и му се усмихнах.

-Ами има си доста плюсове да си висок.Ти сама видя, че всичко идва в големи размери.
Започна да изрежда всичките си нови придобивки и аз закимах ентусиазирано.
-Супер, и аз обичам, че обичаш гардероба ти да изобилства от бельо. Колкото до ботушите .. Май на теб повече ще ти ходят. Ще ти ги купя за подарък ако скоро ме измъкнеш от тук! Aко толкова ти се ще да ме наблюдаваш, ще те поканя у нас. Там винаги си добре дошла. И приятелки можеш да си извикаш, не съм стеснителен..-прокарах пръсти по мократа си коса и след това извадих едната си ръка през решетките.-Можеш да си така любезна и да ми дадеш поне една кърпа. Нали знаеш..ако случайно не си твърде заета да си разглеждаш списанието.

Потръпнах незабелязано, когато подхвърли коментара за големите размери. Не биваше да мисля за онова преживяване в съблекалнята...както и в дома му...особено, когато бях на работа.
- Ти пък защо се радваш? Кой е казал, че ще ги видиш? - попитах учудено, поклащайки глава - Перверзник! Млъкни, защото часовете ще станат дни! - предупредих го и пак си сложих слушалките. По някое време той попита за кърпа, а аз го изгледах изненадано и се засмях.
- Да ти прилича на хотел? - попитах и отидох до шкафа, пресягайки се към най- горния рафт и взех една кърпа. Подадох му я и го плеснах през ръката, която бе отвън.
- Сега си прибирай лапите, преди да се ядосам! - заплаших го, засмивайки се и започнах да прелиствам списанието на ново. Не можех да го трая вече. Нямаше ли да си ходи?

Протестира за кърпата, но в крайна сметка си я получих. Седнах на леглото и започнах да търкам косата си.
-Да ти кажа, честно нямам си работа след като ме измъкнеш от тук. Ако ти се прави нещо интересно, чувствай се свободна да предлагаш идеи.
След малко в това забравено от бога място влезе единия мъжкар от разпита ми и съобщи най-изцеряващата новина на света. Ясно беше, че бях прикрил всяка своя следа (не бях като шибания идиот, заради който всъщност се бях забъркал в това) и бях помилван от тежката присъда да похабявам чара си в тази тъмна дупка.Изправих се и хвърлих кърпата на леглото.
-Хайде красавице, вади една от магическите си играчки под формата на ключ и ме изкарвай от тук.