Enjoy the silence

С бавна крачка влязох в клуба, трябваше ми малко разсейване от малката ми играчка в подземията. Проследих с поглед десетките танцуваще момичета..всяка една от тях беше перфектна за прищевката ми - пияна, хубава..можех да я изчукам и да си тръгна и никога повече да не я срещна през живота си. Но погледа ми се спря върху една от мадамите на бара..седеше оглеждаше дискотеката и пиеше чашка след чашка. Приближих се се до нея и взех шота от ръката й преди да го изпие. Надгинах го и оставих алкохола да се влее в системата ми.
-Хеей! - надвика се с музиката момичето..
-Съжалявам - усмихнах се леко подигравателно - ще ти купя ново. Повиках с ръка бармана и той веднага застана пред мен.
-Още два шота за мен и красавицата.

Полицайка значи..защо не? Това ми даваше още една възможност да се изгавря с жалката полицейска система на това градче. Запазих същия си поглед с полу-прикрит интерес и изпих чашката си на екс.
-Полицайка? - приближих и прошепнах в ухото й - Сигурно харесваш нещата по-груби..?

Повдигнах вежда въпросително.
-Нека се хванем на бас...Мога да изпия десет шота за по-малко време от теб.
-Навита! - съгласи се тя веднага. - Но какви са наградите?
-Ако аз спечеля...идваш с мен вкъщи..А ако ти спечелиш - идвам с теб вкъщи.
Тя избухна в смях.
-Осъзнаваш, че казваш еднакви неща, нали?
-Всъщност, не. Различни си. В единия случай аз правя каквото искам с теб, а в другия аз правя, каквото ти кажеш. Но аз никога не губя, така че...
Барманът донесе чашките, а двамата застанахме в готовност.
След 30-тина секунди аз се усмихвах победоносно, а момичето извика:
-Искам реванш!

Ха! Нима си мислеше че ще победи някога? Изглежда днес ми беше щастливият ден... Първо в парка, сега тук...
Шотовете се изпразваха с главоломна бързина, докато госпожица полицайка се пулеше насреща ми ...
- Е, не няма да стане. - заяви - Знаеш ли? Нулирам баса - категорично заби поглед във шотовете
- Какво уплаши ли се? А и не може така, вече те победих - пропях закачливо с престорен глас, като дете в детската градина.
- О, само гледай ...

Да, изглежда тук всички бяха доста самоуверени. Госпожица полицайката май беше черешката на тортата. Въпреки това че беше доста млада, май не й беше проблем да се надпива с разни непознати по баровете. Даже не беше попитала за името ми - още по добре за мен.
Но като че ли сега не ми беше до повече зарибявки. Ченгетата бяха добра плячка... Но нямаше ли да ми станат малко много? Тоест щях да си помисля. Току виж ми хрумне нещо по оригинално. Обаче засега...
Врътнах се, без да кажа дума, към изхода.

Реших да изляза някъде. Мислех, че ще се озова в някй бар, но се оказах в дискотеката, но пък и тук имаше алкохол. Седнах на бара и си поръчах Sex on the beach. Загледах се в хората в дискотеката. Някои танцуваха,, други седяха и пиеха, трети се целуваха в някой ъгъл. Музиката беше силна. Пуснаха позната песен и започнах да си тананикам.

-Добре дошъл в клуба.. и аз не познавам никой. - казах.
-И аз съм отскоро, от... - започнах дя говоря. От колко време всащност бях тук. Три седмици, месец? Повече? Губех представа за времето от непрекъснатото седене вкъщи, след като нямаше нищо ново за Закъри.
Телефонът ми иззвъня, беше смс. Прочетох го и отегчена физьомомия полази по лицето ми. Станах от стола.
-Съжалявам, но трябва да тръгвам - казах на Дмитрий и излязох от бара.

______________________________________
П.П.: Сори, ама ми изникна важна работа.

Дмитрий Кимна.Допи питието си.Първото,второто..Трето питие и просто излезе,плащайки сметката.
Явно не му беше ден и отново щеше да се върне към спотайването в сенките на тъмните дебри на джунглата наречена "град".
Силно отекчен тръгна по улиците,чудейки се какво да прави вече.Не можеше да се свърже със Закари,просто нямаше как.А толкова много му се искаше,за да получи мисията си,но ето че Закари се бе покрил по-добре от очакваното.Отсъствието му дразнеше не само него,но и доста от останалите му верни последователи и радваше онези,които се опитваха да се спасят от неизбежното.
P.S.:Няма проблем :]