След като напуснах къщата на Джъстин се отправих към моята собствена. Облякох се, и се подготвих за срещата в 9 часа. В 8 ми бе пратено съобщение, уточняващо местонахождението на срещата и не след дълго дойде така познатата лимузина да ме вземе от нас. Кратко пътуване в продължение на половин час и в 9 без няколко минути бях пред ресторанта.
Оправих набралият се плат на роклята ми, прегледах дали съм взела всичко за последно, огледах се в стъклото на колата и в 9 влязох в ресторанта, настанявайки се на една маса, където тъкмо сядаха още две момичета, които никога не бях виждала до сега, а човекът, отговарящ за нашият регион ни чакаше.
Моят шеф, носещ име Лестат бе тъмнокос мъж, на не повече от 35 години, с катранено черни очи и сериозен проблем с цигарите. Не беше много едър, но за сметка на това бе винаги във форма, подчертавайки я със скъпи маркови костюми. За трите години работа в тази "фирма" ми се беше наложило един път да бъда с него на мисия и доста научих от него. Беше перфектен в това, което правеше...С такава лекота измъкваше всяка дума и информация, а убиването го правеше и на сън.
За негово съжаление обаче той никога не е представлявал обект на по- специално внимание от моя страна, макар няколко пъти да се опитваше да привлече вниманието ми. Както и да е, след като няколко пъти му бях потвърдила лично, че никога няма да ми е нещо повече от работодател се примири и сега отношенията ни бяха чисто професионални. Поне така ми изглеждаха и се надявах да са всъщност.
- Точна както винаги. Затова те обичам, Саманта! - възкликна той, щом се настаних срещу него, а аз отвърнах с хладна усмивка.
- Прекрасна моя, липсваше ни в службата. - допълни с тъжна физиономия на лицето. Как не му омръзваше всичкият този театър..
- Жалко, защото на мен ми се отрази доста добре. Което ми напомня, че имам право на още 10 дни. - казах сериозно.
- Да, съжалявам за прекъсването, но имаме малко проблеми във фирмата и се появиха няколко извънредни мисии, които бих искал да поверя на теб. - отвърна с нагла усмивка той. Понякога така ми се искаше да му приложа всичко научено до сега, но знаех, че на втората секунда щях да съм на земята...Някой ден ми се иска да съм като него в професионален план...
- Няма проблем..., но все пак ще се възползвам от тези десет дена след като приключа с мисиите. - отвърнах хладнокръвно. Сервитьорът дойде и ни наля по чаша бяло вино, след което културно се оттегли.
- Тц, тц, тц... Предлагам да смекчим тона. Как е господин Робъртс? Надявам се не съм прекъснал нещо снощи. - започна той, а аз въздъхнах съвсем леко и отвърнах на ослепителната му усмивка.
- Само сънят ми. Но спокойно, всичко е наред. И той е добре, благодаря, че попита. - казах с по- ведър тон. Самообладание, това е всичко, на което се крепях в момента.
Никога не трябваше да губя самообладание!
- Радвам се! Надявам се също да знаеш правилата добре...не ми се иска да стигаме до по- крайни мерки. - отвърна той малко по- сериозно.
- Знам всяка дума и запетая от тях, не се безпокой. - казах и отпих от чашата си.
- Добре, а сега към важната част. Саманта, това са Елизабет и Клара. - представи ми червенокоската и блондинката. Те се обърнаха към мен и се усмихнаха, кимайки ми за поздрав. Господи, дано не са с мен. Мразех някой да ми се мотае в краката.
- И тъй, като те завършиха обучение скоро ще дойдат с теб на мисията. - допълни той, а на мен ми идеше да си тегля куршума сама.
- Добре, но не отговарям за тях. - продължих, все едно ги няма.
- Не, разбира се. Просто искам да видят как действат професионалистите. - реплика, която накара самодоволна усмивка да пропълзи по устните ми.
- Е, къде ще ме пратиш този път?
- Някъде далеч, далеч от тук..- отвърна с усмивка той. - Тианджин, Северо- Източен Китай. - поясни и запали нова цигара, подавайки ми една морско синя дебела папка. Там беше всичко. Имена, досиета, престъпления, характерни черти, психологичен профил, отпечатъци... Разгледах на бързо всичко и погледнах към него, кимайки.
- Колко време имам?
- Седмица. - чу се глухо и кимнах отново. - Преди ликвидацията трябва да разбереш къде държи една карта памет от 16 гб. За телефон е и както сама знаеш е изключително малка, но информацията в нея струва милиарди. Искаме тази карта. Всичко е обяснено там. - разказа всичко на кратко и точно тогава сервираха основното ястие.
- Предпочитания? - попитах, а момичетата ме погледнаха учудено, но Лестат знаеше какво имах предвид.
- Никакви, стига да е чисто и без следи. - каза накрая, започвайки да се храни.
Ястието бе спагети със зеленчуци. Нещо мое любимо. Останалата част от разговора премина в теми като с какво ще бъда превозена до там и личността, за която ще се представям.
След като се нахранихме минахме през офиса за екипировка - дрехи, оръжия и всичко необходимо. Минах през нас, за да си взема някои мои допълнителни работи и се отправихме към площадката за хеликоптери на един от небостъргачите в града. Качихме се на летящата машина и тръгнахме към страната на изгряващото слънце.